Кореспонденция на в. „Дейли телеграф” за сражения в първите дни на Илинденско-Преображенското въстание


 

Солун, 13 август 1903 г.


Кризата на Балканите
Усложняване на обстановката
Боевете продължават
Турци, нападнати от албанци
Солун, събота

В неделя вечерта, 2-ри т.м., цялото българско население на Западна Македония изведнъж се вдигна на открито въстание. Сигналът за въстание беше даден чрез подпалване на купи сено и слама. Тогава българските селяни тръгнаха масово към планините, придружени в много случаи от жените и децата си. Телеграфните съобщения между Битоля и Охрид, Прилеп и Солун бяха прекъснати. Битолската железопътна линия също беше нападната. В Екшису стрелките бяха повредени с динамит; близо до същото място беше вдигнат във въздуха един мост, бяха нанесени големи щети и на линията в съседство с Баница.


Най-дръзкият подвиг на въстаниците беше в Крушево, на северозапад от Битоля, където те убиха местните управници и взривиха казармите, убивайки над петдесет войника. Имаше сериозно сражение в Смилево и Екшису. Въстаниците убиха охраната на пощата в Корница, близо до Кресна, и взеха голяма сума пари.


След пристигането на подкрепления от Косово и Албания управниците се почувстваха достатъчно силни, за да предприемат офанзива. Четири турски батальона с артилерия атакуват и разгромяват чета от 1700 души близо до Суровичово. Но в момента практически цялата Западна Македония, като че ли е в ръцете на въстаниците, като турските войски са господари на малко повече от земята, върху която стоят. Избухването на въстанието в Битоля, една отдалечена точка от българската граница, има за цел да покаже, че революционното движение е спонтанно, криещо своите корени в земята на Македония, а не както турците винаги са казвали, едно изкуствено движение, подклаждано и поддържано от чети, идващи от България в Македония. Избухването в Западна Македония цели също да привлече войски от централната и източната част на провинцията и по този начин да улесни въстанието в тези райони. Много признаци сочат, че бунтът на Централна Македония ще започне на 1 август (стар стил), а в източната област около две седмици по-късно. („Ройтер")


В. „Дейли телеграф", 13 август 1903 г.

По: Английският печат за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. С. 1998, 150-151. 

Correspondence of Daily telegraph concerning the fights during the first days of Ilinden-Preobrazhenie Uprising


                                                                        Thessalonica, 13 August 1903

Balkan crisis
Increasing gravity of the situation
Continued fighting
Turks attacked by Albanians
Salonika, Saturday.


On the evening of Sunday, the 2-nd inst., the whole Bulgarian population of Western Macedonia suddenly rose in open revolt. The signal for revolt was given by setting fire to the ricks of hay and straw. Then the Bulgarian villagers took to the mountains en masse, accompanied in many cases by their wives and children. Telegraphic communication between Monastir and Okrida, Perlepe, and Salonika was cut. The Monastir Railway was also attacked. At Ekshisu the points were damaged by dynamite; near the same place a bridge was blown up, and extensive damage was also done to the line in the neighbourhood of Banitza.


The most daring exploit of the insurgents took place at Krushevo, to the northwest of Monastir, where they murdered the local authorities, and blew up the barracks, killing over fifty soldiers. There was severe fighting at Smilevo and Ekshisu. The insurgents murdered the guard of the Koritza post, near Resna, capturing a large sum of money.


On the arrival of reinforcements from Kossovo and Albania, the authorities felt strong enough to take the offensive. Four Turkish battalions, with artillery, attacked and routed a band of 1700 near Sorovitch. But for the moment practically the whole of Western Macedonia seems to be in the hands of the insurgents, the Turkish troops being masters of little more than the ground they stand on. The outbreak of the rebellion in Monastir, at a point remote from the Bulgarian frontier, was intended to show that the revolutionary movement is a spontaneous one, having its roots in the soil of Macedonia, instead of being, as the Turks have always maintained, an artificial movement initiated and kept going by bands entering Macedonia from Bulgaria. The outbreak in Western Macedonia is also intended to draw troops away from the centre and east of the province, thus facilitating a rising in these quarters. Many indications seem to show that the outbreak in Central Macedonia will begin on August 1 (O.S.), and that in the eastern district about a fortnight later. - Reuter.

Daily Telegraph, 13 August 1903


Английският печат за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. С. 1998, 150-151.